пехливанин

Речник на българския език

пехлива̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. пехлива̀ни, м.
1. Остар. Човек, който умее да се бори добре; борец.
2. Разг. Силен човек.
прил. пехлива̀нски, пехлива̀нска, пехлива̀нско, мн. пехлива̀нски.

Грешни изписвания (7)

  • пехлеванен
  • пехлеванин
  • пехливанен
  • пихлеванен
  • пихлеванин
  • пихливанен
  • пихливанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пех-ли-ва-нин
непълен член пех-ли-ва-ни-на
пълен член пех-ли-ва-ни-нът
мн.ч. пех-ли-ва-ни
членувано пех-ли-ва-ни-те
бройна форма пех-ли-ва-ни
звателна форма пех-ли-ва-ни-но