бабаит

Речник на българския език

бабаѝт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бабаѝти, м. Разг. Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага.
прил. бабаѝтски, бабаѝтска, бабаѝтско, мн. бабаѝтски.

Грешни изписвания (3)

  • бабъит
  • бъбаит
  • бъбъит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ба-ит
непълен член ба-ба-и-та
пълен член ба-ба-и-тът
мн.ч. ба-ба-и-ти
членувано ба-ба-и-ти-те
бройна форма ба-ба-и-ти
звателна форма ба-ба-и-те