1.
юна̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. юна̀ци, м.
1. Човек с изключителна сила и храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря.
2. Млад, силен и едър мъж.
3. Разг. Мъжка рожба, син.
прил. юна̀шки, юна̀шка, юна̀шко, мн. юна̀шки.
• На юнашка вересия. — Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия.
• Все отбор юнаци. — Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви.
1. Човек с изключителна сила и храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря.
2. Млад, силен и едър мъж.
3. Разг. Мъжка рожба, син.
прил. юна̀шки, юна̀шка, юна̀шко, мн. юна̀шки.
• На юнашка вересия. — Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия.
• Все отбор юнаци. — Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви.
Грешни изписвания (2)
- йонак
- йунак