ориентировъчен

Речник на българския език

ориентиро̀въчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ориентиро̀въчна, ориентиро̀въчно, мн. ориентиро̀въчни, прил.
1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване.
2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ори-ен-ти-ро-въ-чен
непълен член ори-ен-ти-ро-въч-ния
пълен член ори-ен-ти-ро-въч-ни-ят
ж. р. ори-ен-ти-ро-въч-на
членувано ори-ен-ти-ро-въч-на-та
ср. р. ори-ен-ти-ро-въч-но
членувано ори-ен-ти-ро-въч-но-то
мн. ч. ори-ен-ти-ро-въч-ни
членувано ори-ен-ти-ро-въч-ни-те