справочен

Речник на българския език

справо̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

справочна, справочно, мн. справочни, прил. Който служи за справка. Справочна литература.

Грешни изписвания (3)

  • справочин
  • спръвочен
  • спръвочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спра-во-чен
непълен член спра-воч-ния
пълен член спра-воч-ни-ят
ж. р. спра-воч-на
членувано спра-воч-на-та
ср. р. спра-воч-но
членувано спра-воч-но-то
мн. ч. спра-воч-ни
членувано спра-воч-ни-те