ора̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ора̀тори, м.
1. Лице, което произнася реч.
2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.
прил. ора̀торски, ора̀торска, ора̀торско, мн. ора̀торски. Ораторско майсторство.
1. Лице, което произнася реч.
2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.
прил. ора̀торски, ора̀торска, ора̀торско, мн. ора̀торски. Ораторско майсторство.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- оратур
- уратор
- уратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ора-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ора-то-ра | |
| пълен член | ора-то-рът | |
| мн.ч. | ора-то-ри | |
| членувано | ора-то-ри-те | |
| бройна форма | ора-то-ра | |
| звателна форма | — | |