трибун

Речник на българския език

трибу̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трибу̀ни, м.
1. ист. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите.
2. Вожд на масите, оратор, публицист.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • требун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-бун
непълен член три-бу-на
пълен член три-бу-нът
мн.ч. три-бу-ни
членувано три-бу-ни-те
бройна форма три-бу-на
звателна форма