беседчик

Речник на българския език

беседчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-сед-чик
непълен член бе-сед-чи-ка
пълен член бе-сед-чи-кът
мн.ч. бе-сед-чи-ци
членувано бе-сед-чи-ци-те
бройна форма бе-сед-чи-ци
звателна форма бе-сед-чи-ко