говорѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
говорѝтелят, говорѝтеля, мн. говорѝтели, м.
1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред друг.
2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция. Говорител на правителството. Говорител на президента. Говорител на партия.
1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред друг.
2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция. Говорител на правителството. Говорител на президента. Говорител на партия.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- говоритил
- говурител
- говуритил
- гуворител
- гуворитил
- гувурител
- гувуритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | го-во-ри-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | го-во-ри-те-ля | |
| пълен член | го-во-ри-те-лят | |
| мн.ч. | го-во-ри-те-ли | |
| членувано | го-во-ри-те-ли-те | |
| бройна форма | го-во-ри-те-ли | |
| звателна форма | го-во-ри-те-лю | |