глашатай

Речник на българския език

1. глашата̀й съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

глашата̀ят, глашата̀я, мн. глашата̀и, м.
1. ист. В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта.
2. Прен. Пропагандатор.

Грешни изписвания (3)

  • глашътай
  • глъшатай
  • глъшътай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-ша-тай
непълен член гла-ша-тая
пълен член гла-ша-та-ят
мн.ч. гла-ша-таи
членувано гла-ша-та-и-те
бройна форма гла-ша-таи
звателна форма гла-ша-таю

2. Глашата̀й географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Глашътай
  • Глъшатай
  • Глъшътай