възвестител

Речник на българския език

възвестител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-вес-ти-тел
непълен член въз-вес-ти-те-ля
пълен член въз-вес-ти-те-лят
мн.ч. въз-вес-ти-те-ли
членувано въз-вес-ти-те-ли-те
бройна форма въз-вес-ти-те-ли
звателна форма въз-вес-ти-те-лю