обструкция

Речник на българския език

обстру̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. обстру̀кции, ж. Преднамерено действие за проваляне на нещо в знак на протест. Парламентарна обструкция.

Грешни изписвания (11)

  • обструкцеа
  • обструкцеъ
  • обструкцея
  • обструкциа
  • обструкциъ
  • убструкцеа
  • убструкцеъ
  • убструкцея
  • убструкциа
  • убструкциъ
  • убструкция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-с-трук-ция
членувано об-с-трук-ци-я-та
мн.ч. об-с-трук-ции
членувано об-с-трук-ци-и-те
звателна форма