въртел

Речник на българския език

въ̀ртел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. въ̀ртели, м. Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек!

Грешни изписвания (1)

  • въртил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-тел
непълен член вър-те-ла
пълен член вър-те-лът
мн.ч. вър-те-ли
членувано вър-те-ли-те
бройна форма вър-те-ла
звателна форма