въртелите

Речник на българския език

1. въртелите — мн. ч. членувано

въртелите е производна форма на въртел (мн. ч. членувано).

2. въртелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

въртелите е производна форма на въртя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).