обзема

Речник на българския език

1. обзѐма преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

обзѐмеш, мин. св. обзѐх, мин. прич. обзѐл, св.вж. обземам.

Грешни изписвания (3)

  • обземъ
  • убзема
  • убземъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-зе-ма об-зе-мем
2 лице об-зе-меш об-зе-ме-те
3 лице об-зе-ме об-зе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-зех об-зех-ме
2 лице об-зе об-зех-те
3 лице об-зе об-зе-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-зе-мех об-зе-мех-ме
2 лице об-зе-ме-ше об-зе-мех-те
3 лице об-зе-ме-ше об-зе-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обзел съм обзела съм обзело съм обзели сме
2 лице обзел си обзела си обзело си обзели сте
3 лице обзел е обзела е обзело е обзели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обзел бях обзела бях обзело бяхме обзели
2 лице беше обзел беше обзела беше обзело бяхте обзели
3 лице беше обзел беше обзела беше обзело бяха обзели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обзема ще обземем
2 лице ще обземеш ще обземете
3 лице ще обземе ще обземат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обзел ще съм обзела ще съм обзело ще сме обзели
2 лице ще си обзел ще си обзела ще си обзело ще сте обзели
3 лице ще е обзел ще е обзела ще е обзело ще са обзели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обзема щяхме да обземем
2 лице щеше да обземеш щяхте да обземете
3 лице щеше да обземе щяха да обземат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обзел щях да съм обзела щях да съм обзело щяхме да сме обзели
2 лице щеше да си обзел щеше да си обзела щеше да си обзело щяхте да сте обзели
3 лице щеше да е обзел щеше да е обзела щеше да е обзело щяха да са обзели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обземел съм обземела съм обземело съм обземели сме
2 лице обземел си обземела си обземело си обземели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обзел съм обзела съм обзело съм обзели сме
2 лице обзел си обзела си обзело си обзели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обзел била съм обзела било съм обзело били сме обзели
2 лице бил си обзел била си обзела било си обзело били сте обзели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обзема щяла съм да обзема щяло съм да обзема щели сме да обземем
2 лице щял си да обземеш щяла си да обземеш щяло си да обземеш щели сте да обземете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обзел щяла съм да съм обзела щяло съм да съм обзело щели сме да сме обзели
2 лице щял си да си обзел щяла си да си обзела щяло си да си обзело щели сте да сте обзели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обзел бих обзела бих обзело бихме обзели
2 лице би обзел би обзела би обзело бихте обзели
3 лице би обзел би обзела би обзело биха обзели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-зе-ми об-зе-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-зет
непълен член об-зе-тия
пълен член об-зе-ти-ят
женски род об-зе-та
членувано об-зе-та-та
среден род об-зе-то
членувано об-зе-то-то
множествено число об-зе-ти
членувано об-зе-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-зел
непълен член об-зе-лия
пълен член об-зе-ли-ят
женски род об-зе-ла
членувано об-зе-ла-та
среден род об-зе-ло
членувано об-зе-ло-то
множествено число об-зе-ли
членувано об-зе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-зе-мел
женски род об-зе-ме-ла
среден род об-зе-ме-ло
множествено число об-зе-ме-ли

2. обзема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обзема е производна форма на обземам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обзема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обзема е производна форма на обземам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обзема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обзема е производна форма на обземам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).