обзели

Речник на българския език

1. обзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обзели е производна форма на обзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обзели е производна форма на обзема (мин. деят. св. прич. мн. ч.).