обземело

Речник на българския език

1. обземело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обземело е производна форма на обзема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обземело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обземело е производна форма на обзема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).