обзело

Речник на българския език

1. обзело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обзело е производна форма на обзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обзело — мин. деят. св. прич. ср. р.

обзело е производна форма на обзема (мин. деят. св. прич. ср. р.).