обзел е

Речник на българския език

1. обзел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзел е е производна форма на обзема (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзел е е производна форма на обзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).