обезщетявам

Речник на българския език

обезщетя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезщетя̀ваш, несв. и обезщетя̀, св.; Кого. Давам обезщетение.

Грешни изписвания (15)

  • обезщетявъм
  • обезщитявам
  • обезщитявъм
  • обизщетявам
  • обизщетявъм
  • обизщитявам
  • обизщитявъм
  • убезщетявам
  • убезщетявъм
  • убезщитявам
  • убезщитявъм
  • убизщетявам
  • убизщетявъм
  • убизщитявам
  • убизщитявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тя-вам обез-ще-тя-ва-ме
2 лице обез-ще-тя-ваш обез-ще-тя-ва-те
3 лице обез-ще-тя-ва обез-ще-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тя-вах обез-ще-тя-вах-ме
2 лице обез-ще-тя-ва обез-ще-тя-вах-те
3 лице обез-ще-тя-ва обез-ще-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тя-вах обез-ще-тя-вах-ме
2 лице обез-ще-тя-ва-ше обез-ще-тя-вах-те
3 лице обез-ще-тя-ва-ше обез-ще-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетявал съм обезщетявала съм обезщетявало съм обезщетявали сме
2 лице обезщетявал си обезщетявала си обезщетявало си обезщетявали сте
3 лице обезщетявал е обезщетявала е обезщетявало е обезщетявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезщетявал бях обезщетявала бях обезщетявало бяхме обезщетявали
2 лице беше обезщетявал беше обезщетявала беше обезщетявало бяхте обезщетявали
3 лице беше обезщетявал беше обезщетявала беше обезщетявало бяха обезщетявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезщетявам ще обезщетяваме
2 лице ще обезщетяваш ще обезщетявате
3 лице ще обезщетява ще обезщетяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезщетявал ще съм обезщетявала ще съм обезщетявало ще сме обезщетявали
2 лице ще си обезщетявал ще си обезщетявала ще си обезщетявало ще сте обезщетявали
3 лице ще е обезщетявал ще е обезщетявала ще е обезщетявало ще са обезщетявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезщетявам щяхме да обезщетяваме
2 лице щеше да обезщетяваш щяхте да обезщетявате
3 лице щеше да обезщетява щяха да обезщетяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезщетявал щях да съм обезщетявала щях да съм обезщетявало щяхме да сме обезщетявали
2 лице щеше да си обезщетявал щеше да си обезщетявала щеше да си обезщетявало щяхте да сте обезщетявали
3 лице щеше да е обезщетявал щеше да е обезщетявала щеше да е обезщетявало щяха да са обезщетявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетявал съм обезщетявала съм обезщетявало съм обезщетявали сме
2 лице обезщетявал си обезщетявала си обезщетявало си обезщетявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетявал съм обезщетявала съм обезщетявало съм обезщетявали сме
2 лице обезщетявал си обезщетявала си обезщетявало си обезщетявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезщетявал била съм обезщетявала било съм обезщетявало били сме обезщетявали
2 лице бил си обезщетявал била си обезщетявала било си обезщетявало били сте обезщетявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезщетявам щяла съм да обезщетявам щяло съм да обезщетявам щели сме да обезщетяваме
2 лице щял си да обезщетяваш щяла си да обезщетяваш щяло си да обезщетяваш щели сте да обезщетявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезщетявал щяла съм да съм обезщетявала щяло съм да съм обезщетявало щели сме да сме обезщетявали
2 лице щял си да си обезщетявал щяла си да си обезщетявала щяло си да си обезщетявало щели сте да сте обезщетявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезщетявал бих обезщетявала бих обезщетявало бихме обезщетявали
2 лице би обезщетявал би обезщетявала би обезщетявало бихте обезщетявали
3 лице би обезщетявал би обезщетявала би обезщетявало биха обезщетявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-ще-тя-вай обез-ще-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тя-ван
непълен член обез-ще-тя-ва-ния
пълен член обез-ще-тя-ва-ни-ят
женски род обез-ще-тя-ва-на
членувано обез-ще-тя-ва-на-та
среден род обез-ще-тя-ва-но
членувано обез-ще-тя-ва-но-то
множествено число обез-ще-тя-ва-ни
членувано обез-ще-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тя-вал
непълен член обез-ще-тя-ва-лия
пълен член обез-ще-тя-ва-ли-ят
женски род обез-ще-тя-ва-ла
членувано обез-ще-тя-ва-ла-та
среден род обез-ще-тя-ва-ло
членувано обез-ще-тя-ва-ло-то
множествено число обез-ще-тя-ва-ли
членувано обез-ще-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тя-вал
женски род обез-ще-тя-ва-ла
среден род обез-ще-тя-ва-ло
множествено число обез-ще-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тя-ващ
непълен член обез-ще-тя-ва-щия
пълен член обез-ще-тя-ва-щи-ят
женски род обез-ще-тя-ва-ща
членувано обез-ще-тя-ва-ща-та
среден род обез-ще-тя-ва-що
членувано обез-ще-тя-ва-що-то
множествено число обез-ще-тя-ва-щи
членувано обез-ще-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-ще-тя-вай-ки