възмездявам

Речник на българския език

възмездя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възмездя̀ваш, несв. и възмездя̀, св.; Кого, какво. Давам като отплата, като компенсация. Ще го възмездя по подходящ начин.

Грешни изписвания (7)

  • вазмездявам
  • вазмездявъм
  • вазмиздявам
  • вазмиздявъм
  • възмездявъм
  • възмиздявам
  • възмиздявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-мез-дя-вам въз-мез-дя-ва-ме
2 лице въз-мез-дя-ваш въз-мез-дя-ва-те
3 лице въз-мез-дя-ва въз-мез-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-мез-дя-вах въз-мез-дя-вах-ме
2 лице въз-мез-дя-ва въз-мез-дя-вах-те
3 лице въз-мез-дя-ва въз-мез-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-мез-дя-вах въз-мез-дя-вах-ме
2 лице въз-мез-дя-ва-ше въз-мез-дя-вах-те
3 лице въз-мез-дя-ва-ше въз-мез-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмездявал съм възмездявала съм възмездявало съм възмездявали сме
2 лице възмездявал си възмездявала си възмездявало си възмездявали сте
3 лице възмездявал е възмездявала е възмездявало е възмездявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възмездявал бях възмездявала бях възмездявало бяхме възмездявали
2 лице беше възмездявал беше възмездявала беше възмездявало бяхте възмездявали
3 лице беше възмездявал беше възмездявала беше възмездявало бяха възмездявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възмездявам ще възмездяваме
2 лице ще възмездяваш ще възмездявате
3 лице ще възмездява ще възмездяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възмездявал ще съм възмездявала ще съм възмездявало ще сме възмездявали
2 лице ще си възмездявал ще си възмездявала ще си възмездявало ще сте възмездявали
3 лице ще е възмездявал ще е възмездявала ще е възмездявало ще са възмездявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възмездявам щяхме да възмездяваме
2 лице щеше да възмездяваш щяхте да възмездявате
3 лице щеше да възмездява щяха да възмездяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възмездявал щях да съм възмездявала щях да съм възмездявало щяхме да сме възмездявали
2 лице щеше да си възмездявал щеше да си възмездявала щеше да си възмездявало щяхте да сте възмездявали
3 лице щеше да е възмездявал щеше да е възмездявала щеше да е възмездявало щяха да са възмездявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмездявал съм възмездявала съм възмездявало съм възмездявали сме
2 лице възмездявал си възмездявала си възмездявало си възмездявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възмездявал съм възмездявала съм възмездявало съм възмездявали сме
2 лице възмездявал си възмездявала си възмездявало си възмездявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възмездявал била съм възмездявала било съм възмездявало били сме възмездявали
2 лице бил си възмездявал била си възмездявала било си възмездявало били сте възмездявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възмездявам щяла съм да възмездявам щяло съм да възмездявам щели сме да възмездяваме
2 лице щял си да възмездяваш щяла си да възмездяваш щяло си да възмездяваш щели сте да възмездявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възмездявал щяла съм да съм възмездявала щяло съм да съм възмездявало щели сме да сме възмездявали
2 лице щял си да си възмездявал щяла си да си възмездявала щяло си да си възмездявало щели сте да сте възмездявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възмездявал бих възмездявала бих възмездявало бихме възмездявали
2 лице би възмездявал би възмездявала би възмездявало бихте възмездявали
3 лице би възмездявал би възмездявала би възмездявало биха възмездявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-мез-дя-вай въз-мез-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-мез-дя-ван
непълен член въз-мез-дя-ва-ния
пълен член въз-мез-дя-ва-ни-ят
женски род въз-мез-дя-ва-на
членувано въз-мез-дя-ва-на-та
среден род въз-мез-дя-ва-но
членувано въз-мез-дя-ва-но-то
множествено число въз-мез-дя-ва-ни
членувано въз-мез-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мез-дя-вал
непълен член въз-мез-дя-ва-лия
пълен член въз-мез-дя-ва-ли-ят
женски род въз-мез-дя-ва-ла
членувано въз-мез-дя-ва-ла-та
среден род въз-мез-дя-ва-ло
членувано въз-мез-дя-ва-ло-то
множествено число въз-мез-дя-ва-ли
членувано въз-мез-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мез-дя-вал
женски род въз-мез-дя-ва-ла
среден род въз-мез-дя-ва-ло
множествено число въз-мез-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-мез-дя-ващ
непълен член въз-мез-дя-ва-щия
пълен член въз-мез-дя-ва-щи-ят
женски род въз-мез-дя-ва-ща
членувано въз-мез-дя-ва-ща-та
среден род въз-мез-дя-ва-що
членувано въз-мез-дя-ва-що-то
множествено число въз-мез-дя-ва-щи
членувано въз-мез-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-мез-дя-вай-ки