възмездявал

Речник на българския език

1. възмездявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмездявал е производна форма на възмездявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмездявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмездявал е производна форма на възмездявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмездявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмездявал е производна форма на възмездявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възмездявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмездявал е производна форма на възмездявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).