обезщетявал си

Речник на българския език

1. обезщетявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезщетявал си е производна форма на обезщетявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезщетявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезщетявал си е производна форма на обезщетявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезщетявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезщетявал си е производна форма на обезщетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).