обезщетявала

Речник на българския език

1. обезщетявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезщетявала е производна форма на обезщетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезщетявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезщетявала е производна форма на обезщетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезщетявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезщетявала е производна форма на обезщетявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезщетявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезщетявала е производна форма на обезщетявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).