наоколо

Речник на българския език

1. нао̀коло наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.

Грешни изписвания (7)

  • наоколу
  • наокуло
  • наокулу
  • нъоколо
  • нъоколу
  • нъокуло
  • нъокулу

2. нао̀коло предлог (тип 192) редактиране

Значение

нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.

Грешни изписвания (7)

  • наоколу
  • наокуло
  • наокулу
  • нъоколо
  • нъоколу
  • нъокуло
  • нъокулу