тъдява

Речник на българския език

тъдя̀ва наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. По тези места; наоколо, тук. Тъдява срещнах мечката за първи път.

Грешни изписвания (3)

  • тадява
  • тадявъ
  • тъдявъ