налучвам

Речник на българския език

налучвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-луч-вам на-луч-ва-ме
2 лице на-луч-ваш на-луч-ва-те
3 лице на-луч-ва на-луч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-луч-вах на-луч-вах-ме
2 лице на-луч-ва на-луч-вах-те
3 лице на-луч-ва на-луч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-луч-вах на-луч-вах-ме
2 лице на-луч-ва-ше на-луч-вах-те
3 лице на-луч-ва-ше на-луч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налучвал съм налучвала съм налучвало съм налучвали сме
2 лице налучвал си налучвала си налучвало си налучвали сте
3 лице налучвал е налучвала е налучвало е налучвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях налучвал бях налучвала бях налучвало бяхме налучвали
2 лице беше налучвал беше налучвала беше налучвало бяхте налучвали
3 лице беше налучвал беше налучвала беше налучвало бяха налучвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще налучвам ще налучваме
2 лице ще налучваш ще налучвате
3 лице ще налучва ще налучват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм налучвал ще съм налучвала ще съм налучвало ще сме налучвали
2 лице ще си налучвал ще си налучвала ще си налучвало ще сте налучвали
3 лице ще е налучвал ще е налучвала ще е налучвало ще са налучвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да налучвам щяхме да налучваме
2 лице щеше да налучваш щяхте да налучвате
3 лице щеше да налучва щяха да налучват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм налучвал щях да съм налучвала щях да съм налучвало щяхме да сме налучвали
2 лице щеше да си налучвал щеше да си налучвала щеше да си налучвало щяхте да сте налучвали
3 лице щеше да е налучвал щеше да е налучвала щеше да е налучвало щяха да са налучвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налучвал съм налучвала съм налучвало съм налучвали сме
2 лице налучвал си налучвала си налучвало си налучвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице налучвал съм налучвала съм налучвало съм налучвали сме
2 лице налучвал си налучвала си налучвало си налучвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм налучвал била съм налучвала било съм налучвало били сме налучвали
2 лице бил си налучвал била си налучвала било си налучвало били сте налучвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да налучвам щяла съм да налучвам щяло съм да налучвам щели сме да налучваме
2 лице щял си да налучваш щяла си да налучваш щяло си да налучваш щели сте да налучвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм налучвал щяла съм да съм налучвала щяло съм да съм налучвало щели сме да сме налучвали
2 лице щял си да си налучвал щяла си да си налучвала щяло си да си налучвало щели сте да сте налучвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих налучвал бих налучвала бих налучвало бихме налучвали
2 лице би налучвал би налучвала би налучвало бихте налучвали
3 лице би налучвал би налучвала би налучвало биха налучвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-луч-вай на-луч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-луч-ван
непълен член на-луч-ва-ния
пълен член на-луч-ва-ни-ят
женски род на-луч-ва-на
членувано на-луч-ва-на-та
среден род на-луч-ва-но
членувано на-луч-ва-но-то
множествено число на-луч-ва-ни
членувано на-луч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-луч-вал
непълен член на-луч-ва-лия
пълен член на-луч-ва-ли-ят
женски род на-луч-ва-ла
членувано на-луч-ва-ла-та
среден род на-луч-ва-ло
членувано на-луч-ва-ло-то
множествено число на-луч-ва-ли
членувано на-луч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-луч-вал
женски род на-луч-ва-ла
среден род на-луч-ва-ло
множествено число на-луч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-луч-ващ
непълен член на-луч-ва-щия
пълен член на-луч-ва-щи-ят
женски род на-луч-ва-ща
членувано на-луч-ва-ща-та
среден род на-луч-ва-що
членувано на-луч-ва-що-то
множествено число на-луч-ва-щи
членувано на-луч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-луч-вай-ки