налучвал си

Речник на българския език

1. налучвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налучвал си е производна форма на налучвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. налучвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налучвал си е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. налучвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

налучвал си е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).