налучваха

Речник на българския език

1. налучваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

налучваха е производна форма на налучвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. налучваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

налучваха е производна форма на налучвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).