налучвал е

Речник на българския език

1. налучвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучвал е е производна форма на налучвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. налучвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучвал е е производна форма на налучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. налучвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

налучвал е е производна форма на налучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).