налучвах

Речник на българския език

1. налучвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

налучвах е производна форма на налучвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. налучвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

налучвах е производна форма на налучвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).