наѐмен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наѐмна, наѐмно, мн. наѐмни, прил.
1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убиец.
2. Който се извършва срещу заплащане. Наемен труд.
1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убиец.
2. Който се извършва срещу заплащане. Наемен труд.
Грешни изписвания (3)
- наемин
- нъемен
- нъемин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-е-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ем-ния | ||
| пълен член | на-ем-ни-ят | ||
| ж. р. | на-ем-на | ||
| членувано | на-ем-на-та | ||
| ср. р. | на-ем-но | ||
| членувано | на-ем-но-то | ||
| мн. ч. | на-ем-ни | ||
| членувано | на-ем-ни-те | ||