надървя

Речник на българския език

1. надървя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • надървъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-дър-вя на-дър-вим
2 лице на-дър-виш на-дър-ви-те
3 лице на-дър-ви на-дър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-дър-вих на-дър-вих-ме
2 лице на-дър-ви на-дър-вих-те
3 лице на-дър-ви на-дър-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-дър-вех на-дър-вех-ме
2 лице на-дър-ве-ше на-дър-вех-те
3 лице на-дър-ве-ше на-дър-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надървил съм надървила съм надървило съм надървили сме
2 лице надървил си надървила си надървило си надървили сте
3 лице надървил е надървила е надървило е надървили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надървил бях надървила бях надървило бяхме надървили
2 лице беше надървил беше надървила беше надървило бяхте надървили
3 лице беше надървил беше надървила беше надървило бяха надървили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надървя ще надървим
2 лице ще надървиш ще надървите
3 лице ще надърви ще надървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надървил ще съм надървила ще съм надървило ще сме надървили
2 лице ще си надървил ще си надървила ще си надървило ще сте надървили
3 лице ще е надървил ще е надървила ще е надървило ще са надървили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надървя щяхме да надървим
2 лице щеше да надървиш щяхте да надървите
3 лице щеше да надърви щяха да надървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надървил щях да съм надървила щях да съм надървило щяхме да сме надървили
2 лице щеше да си надървил щеше да си надървила щеше да си надървило щяхте да сте надървили
3 лице щеше да е надървил щеше да е надървила щеше да е надървило щяха да са надървили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надървел съм надървела съм надървело съм надървели сме
2 лице надървел си надървела си надървело си надървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надървил съм надървила съм надървило съм надървили сме
2 лице надървил си надървила си надървило си надървили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надървил била съм надървила било съм надървило били сме надървили
2 лице бил си надървил била си надървила било си надървило били сте надървили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надървя щяла съм да надървя щяло съм да надървя щели сме да надървим
2 лице щял си да надървиш щяла си да надървиш щяло си да надървиш щели сте да надървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надървил щяла съм да съм надървила щяло съм да съм надървило щели сме да сме надървили
2 лице щял си да си надървил щяла си да си надървила щяло си да си надървило щели сте да сте надървили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надървил бих надървила бих надървило бихме надървили
2 лице би надървил би надървила би надървило бихте надървили
3 лице би надървил би надървила би надървило биха надървили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-дър-ви на-дър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-дър-вен
непълен член на-дър-ве-ния
пълен член на-дър-ве-ни-ят
женски род на-дър-ве-на
членувано на-дър-ве-на-та
среден род на-дър-ве-но
членувано на-дър-ве-но-то
множествено число на-дър-ве-ни
членувано на-дър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дър-вил
непълен член на-дър-ви-лия
пълен член на-дър-ви-ли-ят
женски род на-дър-ви-ла
членувано на-дър-ви-ла-та
среден род на-дър-ви-ло
членувано на-дър-ви-ло-то
множествено число на-дър-ви-ли
членувано на-дър-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дър-вел
женски род на-дър-ве-ла
среден род на-дър-ве-ло
множествено число на-дър-ве-ли

2. надървя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надървя е производна форма на надървям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. надървя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надървя е производна форма на надървям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. надървя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надървя е производна форма на надървям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).