надърви

Речник на българския език

1. надърви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надърви е производна форма на надървя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надърви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надърви е производна форма на надървя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надърви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надърви е производна форма на надървя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надърви — повелително наклонение, ед. ч.

надърви е производна форма на надървя (повелително наклонение, ед. ч.).