надървил

Речник на българския език

1. надървил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървил е производна форма на надървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надървил — мин. деят. св. прич. м. р.

надървил е производна форма на надървя (мин. деят. св. прич. м. р.).