надървило

Речник на българския език

1. надървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надървило е производна форма на надървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надървило е производна форма на надървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).