надървел

Речник на българския език

1. надървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надървел е производна форма на надървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надървел е производна форма на надървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).