набожен

Речник на българския език

набо̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

набо̀жна, набо̀жно, мн. набо̀жни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена.
същ. набо̀жност, набожността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • набожин
  • нъбожен
  • нъбожин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-бо-жен
непълен член на-бож-ния
пълен член на-бож-ни-ят
ж. р. на-бож-на
членувано на-бож-на-та
ср. р. на-бож-но
членувано на-бож-но-то
мн. ч. на-бож-ни
членувано на-бож-ни-те