вярващ

Речник на българския език

1. вя̀рващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вя̀рваща, вя̀рващо, мн. вя̀рващи, прил.
1. Който вярва, който изразява вяра.
2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия.

Грешни изписвания (3)

  • вярвашт
  • вярвъшт
  • вярвъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вяр-ващ
непълен член вяр-ва-щия
пълен член вяр-ва-щи-ят
ж. р. вяр-ва-ща
членувано вяр-ва-ща-та
ср. р. вяр-ва-що
членувано вяр-ва-що-то
мн. ч. вяр-ва-щи
членувано вяр-ва-щи-те

2. вярващ — сег. деят. прич. м. р.

вярващ е производна форма на вярвам (сег. деят. прич. м. р.).