вярващият

Речник на българския език

1. вярващият — м. р. пълен член

вярващият е производна форма на вярващ (м. р. пълен член).

2. вярващият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

вярващият е производна форма на вярвам (сег. деят. прич. м. р. пълен член).