благочестѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
благочестѝва, благочестѝво, мн. благочестѝви, прил. Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал. Благочестива жена.
същ. благочѐстие, ср.
същ. благочѐстие, ср.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- благочистив
- благучестив
- благучистив
- блъгочестив
- блъгочистив
- блъгучестив
- блъгучистив
- благочестиф
- благочистиф
- благучестиф
- благучистиф
- блъгочестиф
- блъгочистиф
- блъгучестиф
- блъгучистиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бла-го-чес-тив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бла-го-чес-ти-вия | ||
| пълен член | бла-го-чес-ти-ви-ят | ||
| ж. р. | бла-го-чес-ти-ва | ||
| членувано | бла-го-чес-ти-ва-та | ||
| ср. р. | бла-го-чес-ти-во | ||
| членувано | бла-го-чес-ти-во-то | ||
| мн. ч. | бла-го-чес-ти-ви | ||
| членувано | бла-го-чес-ти-ви-те | ||