мраз

Речник на българския език

мраз съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мра̀зът, мра̀за, мн. мразовѐ, м. Силен студ. Мраз скова земята.
прил. мра̀зен, мра̀зна, мра̀зно, мн. мра̀зни. Мразни тръпки.

Грешни изписвания (1)

  • мрас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мраз
непълен член мра-за
пълен член мра-зът
мн.ч. мра-зо-ве
членувано мра-зо-ве-те
бройна форма мра-за
звателна форма