лед

ледъ̀т, леда̀, мн. ледовѐ, (два) лѐда, м.
1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи.
2. Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата ѝ се топи.
3. Като прил. Само ед. Много студен. Ръцете му са лед. Носът му е лед.
прил. лѐден, лѐдена, лѐдено, мн. лѐдени. Ледена кора. Ледени отношения.
• Като лед. — Много студен.
• Разбивам ледове. — Слагам началото на прекъснато общуване.
• Ледена планина. — Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.