студ

Речник на българския език

студ съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

студъ̀т, студа̀, мн. студовѐ, м. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
Бера студ.Разг. Студено ми е, студувам.

Грешни изписвания (1)

  • стут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. студ
непълен член сту-да
пълен член сту-дът
мн.ч. сту-до-ве
членувано сту-до-ве-те
бройна форма сту-да
звателна форма