зима

Речник на българския език

зѝма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зѝми, ж.
1. Най-студеното годишно време на годината. През зимата вали сняг.
2. Времето, периодът на това годишно време. Много зими съм прекарал на село.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зимъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зи-ма
членувано зи-ма-та
мн.ч. зи-ми
членувано зи-ми-те
звателна форма