слана

Речник на българския език

1. слана̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията.

Грешни изписвания (3)

  • сланъ
  • слъна
  • слънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-на
членувано сла-на-та
мн.ч. сла-ни
членувано сла-ни-те
звателна форма —

2. Слана̀ — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Сланъ
  • Слъна
  • Слънъ

Връзки