монѐта
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. монѐти, ж. Метален паричен знак; пара̀. Златна монета.
прил. монѐтен, монѐтна, монѐтно, мн. монѐтни.
• Вземам за чиста монета. — Смятам нещо за абсолютна истина.
• Разменна монета. — Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка.
• Монетен двор. — Предприятие, където се изработват монети, медали и др.
прил. монѐтен, монѐтна, монѐтно, мн. монѐтни.
• Вземам за чиста монета. — Смятам нещо за абсолютна истина.
• Разменна монета. — Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка.
• Монетен двор. — Предприятие, където се изработват монети, медали и др.
Грешни изписвания (3)
- монетъ
- мунета
- мунетъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-не-та | |
|---|---|---|
| членувано | мо-не-та-та | |
| мн.ч. | мо-не-ти | |
| членувано | мо-не-ти-те | |
| звателна форма | — | |