зла̀то
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете ѝ са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.
- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете ѝ са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.
- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.
Грешни изписвания (1)
- злату