монетен

Речник на българския език

монѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • монетин
  • мунетен
  • мунетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-не-тен
непълен член мо-нет-ния
пълен член мо-нет-ни-ят
ж. р. мо-нет-на
членувано мо-нет-на-та
ср. р. мо-нет-но
членувано мо-нет-но-то
мн. ч. мо-нет-ни
членувано мо-нет-ни-те