сребро

Речник на българския език

сребро̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро.
2. Изделия от такъв метал (сервизи, накити, пари и др. ). В шкафа съм подредила среброто.
3. Прен. Цвят като на този метал. Косите му сребро.

Грешни изписвания (1)

  • срибро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. среб-ро
членувано среб-ро-то
мн.ч. среб-ра
членувано среб-ра-та